17 may 2008, 13:04

#12

642 0 0

Бързо или бавно всеки крачи.
Крачи към дома, семейство и трапеза.
Уют очакват хора разни
и бият празнични звънчета.

В тази вечер побеляла
със зачервените лица, тичат и играят
мойте, ваши, нашите деца.
Към вкъщи своя смях ще понесат.

И ето, чудо стана, сняг не ще вали.
И в тази истинска мечта,
идва той  с подаръци в ръка.
Веднага лягат всичките деца!

Но най-щастливи ще са тез,
на които е обещал
сняг да няма тази вечер
върху техните легла.

Но нека мине тази нощ
без тягост и сълзи.
Коледа е в крайна сметка
и добре се чувстват нашите деца.

А те нали са всичко!
И радост, и тъга!
Имат дом охолен...
За разлика от нашите деца.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кольо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...