125 грама хляб
на дъщеря ми
Матушка Русс,
мый с тобой,
а не ту с это бандеровская сволочь
собачья, Азов и „Галиче”
Ти помниш парченцето
черничък хляб!?
Увито във книжка
и взе го за спомен!?
Но с Него –
живял е блокадният град!
Не паднал, а вярвал!
Дори и огромен –
гладът не сломил
великите хора!
Останали детските
листчета бели,
с почерк, напомнящ
игрите на двора!
Те ужаса на Смъртта
са видели –
очичките пълни
с ярост
и влага!
И зовящите,
проклинащи
думи –
дете на дете –
венец
да не слага!
Да има детство,
а не война
и куршуми!!
Ех, мое мило,
синеоко
дете!
Не подритвай татко
коричката хляб!
Че тя е
разбитото малко сърце
на Таня –
от гладът
жесток
и нелеп!!!
25.10.1987г.
© Стоян Койчев Все права защищены