125 грама хляб
         на дъщеря ми
Матушка Русс,
мый с тобой,
а не ту с это бандеровская сволочь
собачья, Азов и „Галиче” 

Ти помниш парченцето
                          черничък хляб!?
Увито във книжка
                    и взе го за спомен!?
Но с Него –
                 живял е блокадният град!
Не паднал, а вярвал!
              Дори и огромен –
гладът не сломил
              великите хора!
Останали детските
                   листчета бели,
с почерк, напомнящ
                 игрите на двора!
Те ужаса на Смъртта
                   са видели –
очичките пълни
                   с ярост
                              и влага!
И зовящите,
              проклинащи
                              думи –
дете на дете –
                  венец
                         да не слага!
Да има детство,
                а не война
                        и куршуми!!
Ех, мое мило,
                  синеоко
                              дете!
Не подритвай  татко
                   коричката  хляб!
Че тя е
            разбитото малко сърце
на Таня –
           от гладът
                       жесток
                              и нелеп!!!
 
                        25.10.1987г.