21 апр. 2012 г., 10:45

* * *

419 0 0

"Някъде на край света,
в друг живот и в друго време,
живели някога мъж и жена,
чиято любов не била бреме.
Обичали се искрено и чисто,
без омраза и лъжи.
Обичали се повече от всичко
и се сбъдвали техните мечти.
Когато спор започне се случайно
и скарат се за нещо те,
сдобряват след миг незнайно
и нежно си говорят те.
Любов е имало такава
някъде на край света.
А днес, сред тази хорска врява,
загубва смисъла си тя."

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маги Златева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....