Apr 21, 2012, 10:45 AM

* * *

  Poetry
421 0 0

"Някъде на край света,
в друг живот и в друго време,
живели някога мъж и жена,
чиято любов не била бреме.
Обичали се искрено и чисто,
без омраза и лъжи.
Обичали се повече от всичко
и се сбъдвали техните мечти.
Когато спор започне се случайно
и скарат се за нещо те,
сдобряват след миг незнайно
и нежно си говорят те.
Любов е имало такава
някъде на край света.
А днес, сред тази хорска врява,
загубва смисъла си тя."

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маги Златева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...