19 авг. 2009 г., 22:07

* * * 

  Поэзия
426 0 1

Ти не ме погледна на раздяла

с поглед, бликащ от сълзи.

Тръгнахме си. Буря бе отвяла

листите от нашите души.

 

В две посоки дирята остана.

Те от възел тръгваха един.

Две посоки, като жива рана,

стигаща до хоризонта син.

© Стойна Димова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??