* * *

19.08.2009 г., 22:07 ч.

Поезия

5.0 / 1

488 0 1

Ти не ме погледна на раздяла
с поглед, бликащ от сълзи.
Тръгнахме си. Буря бе отвяла
листите от нашите души.
В две посоки дирята остана.
Те от възел тръгваха един.
Две посоки, като жива рана,
стигаща до хоризонта син.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Папка "Аутизъм"
Старият параклис

Отдавна запустял е храмът. Бръшлян на воля стеле се навред. Камбаната – задигната. За мед... На мяст...
В такава нощ

Нощта разтвори черната си рана. Съзвездието Лира звънна тихо, небесната божествена камбана изплака с...
Блудница

Няма дума да чуеш за нея добра, облекло от елита не носи, на ревера ѝ алена буква от срам обществото...

Още произведения »