19.08.2009 г., 22:07 ч.

* * * 

  Поезия
450 0 1

Ти не ме погледна на раздяла

с поглед, бликащ от сълзи.

Тръгнахме си. Буря бе отвяла

листите от нашите души.

 

В две посоки дирята остана.

Те от възел тръгваха един.

Две посоки, като жива рана,

стигаща до хоризонта син.

© Стойна Димова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??