12 нояб. 2008 г., 21:50

* * * 

  Поэзия
605 0 1
Звездите ярки бавно избледняха,
зачезват като капчици роса,
красиво и безмълвно те изтляха
и се загубиха във твоята коса.
Далеч на изток хоризонта
безкрайно нежно очерта
прекрасна лента от позлата,
целувка страстна на зората
със утринната тишина.
Усещам с цялото си тяло
на дивния простор покоя,
попивам жадно и с наслада ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Идоменей Каменополски Все права защищены

Предложения
: ??:??