Звездите ярки бавно избледняха,

зачезват като капчици роса,

красиво и безмълвно те изтляха

и се загубиха във твоята коса.

Далеч на изток хоризонта

безкрайно нежно очерта

прекрасна лента от позлата,

целувка страстна на зората

със утринната тишина.

Усещам с цялото си тяло

на дивния простор покоя,

попивам жадно и с наслада

на твоята любов пороя.

Потокът буен на страстта ни

дали във времето ще стихне,

дали ще ни запази двама,

тъй както вечността открихме?