* * *
Звездите ярки бавно избледняха,
зачезват като капчици роса,
красиво и безмълвно те изтляха
и се загубиха във твоята коса.
Далеч на изток хоризонта
безкрайно нежно очерта
прекрасна лента от позлата,
целувка страстна на зората
със утринната тишина.
Усещам с цялото си тяло
на дивния простор покоя,
попивам жадно и с наслада
на твоята любов пороя.
Потокът буен на страстта ни
дали във времето ще стихне,
дали ще ни запази двама,
тъй както вечността открихме?
© Идоменей Каменополски All rights reserved.
