* * *
Звездите ярки бавно избледняха,
зачезват като капчици роса,
красиво и безмълвно те изтляха
и се загубиха във твоята коса.
Далеч на изток хоризонта
безкрайно нежно очерта
прекрасна лента от позлата,
целувка страстна на зората
със утринната тишина.
Усещам с цялото си тяло
на дивния простор покоя,
попивам жадно и с наслада
на твоята любов пороя.
Потокът буен на страстта ни
дали във времето ще стихне,
дали ще ни запази двама,
тъй както вечността открихме?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Идоменей Каменополски Всички права запазени
