14 февр. 2007 г., 08:51

14 ФЕВРУАРИ

1.4K 0 16

Питаш ме - как се казвам ли? Ще ти кажа.

Валентин Трифонов - по прякор  Дон Жуан.

Не, че така изглеждам –просто си важа,

и откакто се помня все от любов съм пиян.

 

Пия всичко и вино и други напитки,

ала от виното сякаш настръхва кръвта,

прави страстите бурни, жените красиви

и превръща във младост дори старостта.

 

Свалям утрини, любя се с здрача,

късам с шепи от лозите плода . . .

Мечтите ми някога така се намачкват,

че губя представа за истина и лъжа.

 

За какво ти е всъщност моето име?

Имам празник - така ли? Какво от туй?

Виното ли, любовта ли така изчерви ме,

ала последно ще кажа - добре ме чуй!

 

Пия и двете. Ей така ненаситно.

Миналото си, ползвам за свое легло.

Сегашното ми е малко сърдито,

а бъдещето - с такова име ще е добро!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...