14.02.2007 г., 8:51

14 ФЕВРУАРИ

1.4K 0 16

Питаш ме - как се казвам ли? Ще ти кажа.

Валентин Трифонов - по прякор  Дон Жуан.

Не, че така изглеждам –просто си важа,

и откакто се помня все от любов съм пиян.

 

Пия всичко и вино и други напитки,

ала от виното сякаш настръхва кръвта,

прави страстите бурни, жените красиви

и превръща във младост дори старостта.

 

Свалям утрини, любя се с здрача,

късам с шепи от лозите плода . . .

Мечтите ми някога така се намачкват,

че губя представа за истина и лъжа.

 

За какво ти е всъщност моето име?

Имам празник - така ли? Какво от туй?

Виното ли, любовта ли така изчерви ме,

ала последно ще кажа - добре ме чуй!

 

Пия и двете. Ей така ненаситно.

Миналото си, ползвам за свое легло.

Сегашното ми е малко сърдито,

а бъдещето - с такова име ще е добро!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...