6 февр. 2021 г., 23:41  

14-и февруари

575 0 0

Жадувам аз красота и нежност,

близо е празникът на любовта.

Унасяш ме в безметежност,

искам към теб да полетя.

 

Но и болка аз усещам,

че повече няма да те видя,

а обичам те горещо,

прощавам грубост и обида.

 

Че помня твоята доброта,

лъчи озариха тъмната нощ

на злото и греха в света,

изгря слънце с голяма мощ.

 

И неговите лъчи топлят мен

в тоя студ, в тая зима

и от нежност аз съм упоен,

упоен от теб, любима!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...