6 февр. 2021 г., 23:41  

14-и февруари

577 0 0

Жадувам аз красота и нежност,

близо е празникът на любовта.

Унасяш ме в безметежност,

искам към теб да полетя.

 

Но и болка аз усещам,

че повече няма да те видя,

а обичам те горещо,

прощавам грубост и обида.

 

Че помня твоята доброта,

лъчи озариха тъмната нощ

на злото и греха в света,

изгря слънце с голяма мощ.

 

И неговите лъчи топлят мен

в тоя студ, в тая зима

и от нежност аз съм упоен,

упоен от теб, любима!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...