Feb 6, 2021, 11:41 PM  

14-и февруари

  Poetry » Love
580 0 0

Жадувам аз красота и нежност,

близо е празникът на любовта.

Унасяш ме в безметежност,

искам към теб да полетя.

 

Но и болка аз усещам,

че повече няма да те видя,

а обичам те горещо,

прощавам грубост и обида.

 

Че помня твоята доброта,

лъчи озариха тъмната нощ

на злото и греха в света,

изгря слънце с голяма мощ.

 

И неговите лъчи топлят мен

в тоя студ, в тая зима

и от нежност аз съм упоен,

упоен от теб, любима!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...