6.02.2021 г., 23:41  

14-и февруари

574 0 0

Жадувам аз красота и нежност,

близо е празникът на любовта.

Унасяш ме в безметежност,

искам към теб да полетя.

 

Но и болка аз усещам,

че повече няма да те видя,

а обичам те горещо,

прощавам грубост и обида.

 

Че помня твоята доброта,

лъчи озариха тъмната нощ

на злото и греха в света,

изгря слънце с голяма мощ.

 

И неговите лъчи топлят мен

в тоя студ, в тая зима

и от нежност аз съм упоен,

упоен от теб, любима!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...