* * *

                                                  Овехтяла,

                                                  Дяволската мантия

                                                  от полъха на нежен вятър

                                                  потъна в

                                                  изумрудена тъга.

                                                  Голо тяло, с дъх 

                                                  на тайна,

                                                  очи на слепите дари.

                                                  Онемели от немислено

                                                  видение,

                                                  прегръщаме звезди,

                                                  молим милост

                                                  и спасение.