* * *
Овехтяла,
Дяволската мантия
от полъха на нежен вятър
потъна в
изумрудена тъга.
Голо тяло, с дъх
на тайна,
очи на слепите дари.
Онемели от немислено
видение,
прегръщаме звезди,
молим милост
и спасение.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Атанас Ганев Всички права запазени