17 нояб. 2009 г., 09:58

16...

606 0 1

Разкъсаните ми чувства

Подритват Мечтите ми

За един нов свят...

Свят на романтична ласка

И свят в който не съм силна а слаба и крехка...

... ... ...

И небето затвори вратите си

И ръцете ми се увиха около мен - жадни...

И пак- студеногореща тъга....

И пак Тишина в която  давя Душа!

Прегръщам сам себе си -

Един Цинизъм в тяло на жена...

Разхвърлям чувства по ъглите

На хорското бездушие с Идеята да спре да боли...

Но виждам само червена локва пълна с мечти...

 

Стоя пред прозореца на собствената си къща и крещя!

Крещя за милост удряйки глава в бетонната врата...

И/

А

...

 

По лицето ми танцуват жадни сълзи...

Моля за милост земята да се разтвори и приюти

Мен и Пулса на Сърцето което сиротно стои

На колене пред собствения си дом и чака през прозореца

 да погледнеш Ти...

 

Виждам на масата пълна чаша със захар и малко кафе

Пред която стоиш мълчалив...

И сив...

С почерняло лице

( иначе тъй бяло...)

С подивели ръце

( иначе тъй мили...)

Захарта ти горчи...

Гребеш с лъжица разсипваш дори...

Но...

Няма ме мен...

Няма го твоят свят от мечти...

Разкъсаните ти чувства подритват нуждата си за Ден...

За един нов свят пълен с Романс -

Свят на нежна ласка

Изтичаща от твоите/ мои ръце

И стигаща в мен...

Спри!

...

Дърпам Небето и го събарям върху си

Земята отказа да ме приюти...

 

Няма го моят свят от мечти...

Той самотен стои пред чаша пълна със захар

И отчаяно се надява че ще спре да му горчи...

 

16.11.2009                                          Л-Е

 

http://www.vbox7.com/play:d5a6cfad

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Л-Е Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много-много не разбирам свободната поезия. Но за да харесваш едно изкуство, не е толкова важно да го разбираш! Харесах творбата ти! Поздрави!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...