17.11.2009 г., 9:58

16...

605 0 1

Разкъсаните ми чувства

Подритват Мечтите ми

За един нов свят...

Свят на романтична ласка

И свят в който не съм силна а слаба и крехка...

... ... ...

И небето затвори вратите си

И ръцете ми се увиха около мен - жадни...

И пак- студеногореща тъга....

И пак Тишина в която  давя Душа!

Прегръщам сам себе си -

Един Цинизъм в тяло на жена...

Разхвърлям чувства по ъглите

На хорското бездушие с Идеята да спре да боли...

Но виждам само червена локва пълна с мечти...

 

Стоя пред прозореца на собствената си къща и крещя!

Крещя за милост удряйки глава в бетонната врата...

И/

А

...

 

По лицето ми танцуват жадни сълзи...

Моля за милост земята да се разтвори и приюти

Мен и Пулса на Сърцето което сиротно стои

На колене пред собствения си дом и чака през прозореца

 да погледнеш Ти...

 

Виждам на масата пълна чаша със захар и малко кафе

Пред която стоиш мълчалив...

И сив...

С почерняло лице

( иначе тъй бяло...)

С подивели ръце

( иначе тъй мили...)

Захарта ти горчи...

Гребеш с лъжица разсипваш дори...

Но...

Няма ме мен...

Няма го твоят свят от мечти...

Разкъсаните ти чувства подритват нуждата си за Ден...

За един нов свят пълен с Романс -

Свят на нежна ласка

Изтичаща от твоите/ мои ръце

И стигаща в мен...

Спри!

...

Дърпам Небето и го събарям върху си

Земята отказа да ме приюти...

 

Няма го моят свят от мечти...

Той самотен стои пред чаша пълна със захар

И отчаяно се надява че ще спре да му горчи...

 

16.11.2009                                          Л-Е

 

http://www.vbox7.com/play:d5a6cfad

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Л-Е Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много-много не разбирам свободната поезия. Но за да харесваш едно изкуство, не е толкова важно да го разбираш! Харесах творбата ти! Поздрави!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...