Разкъсаните ми чувства
Подритват Мечтите ми
За един нов свят...
Свят на романтична ласка
И свят в който не съм силна а слаба и крехка...
... ... ...
И небето затвори вратите си
И ръцете ми се увиха около мен - жадни...
И пак- студеногореща тъга....
И пак Тишина в която давя Душа!
Прегръщам сам себе си -
Един Цинизъм в тяло на жена...
Разхвърлям чувства по ъглите
На хорското бездушие с Идеята да спре да боли...
Но виждам само червена локва пълна с мечти...
Стоя пред прозореца на собствената си къща и крещя!
Крещя за милост удряйки глава в бетонната врата...
И/
А
...
По лицето ми танцуват жадни сълзи...
Моля за милост земята да се разтвори и приюти
Мен и Пулса на Сърцето което сиротно стои
На колене пред собствения си дом и чака през прозореца
да погледнеш Ти...
Виждам на масата пълна чаша със захар и малко кафе
Пред която стоиш мълчалив...
И сив...
С почерняло лице
( иначе тъй бяло...)
С подивели ръце
( иначе тъй мили...)
Захарта ти горчи...
Гребеш с лъжица разсипваш дори...
Но...
Няма ме мен...
Няма го твоят свят от мечти...
Разкъсаните ти чувства подритват нуждата си за Ден...
За един нов свят пълен с Романс -
Свят на нежна ласка
Изтичаща от твоите/ мои ръце
И стигаща в мен...
Спри!
...
Дърпам Небето и го събарям върху си
Земята отказа да ме приюти...
Няма го моят свят от мечти...
Той самотен стои пред чаша пълна със захар
И отчаяно се надява че ще спре да му горчи...
16.11.2009 Л-Е
© Л-Е Всички права запазени