17 септември

18 сент. 2012 г., 09:33

Поэзия » Другая

501 0 3

Отдавна Вярата не вярва вече

в безплодни, кухи думи и лъжи.

Оплювана, отчаяна, отречена -

тя кръста си едва-едва държи.

И спря Надеждата да се надява.

Май първа ще умре от глад и студ.

Ще емигрирала във някоя държава,

поне да имала определен статут.

А Любовта се разболя от мъка,

че бъркат я със голия нагон,

и много срещи свършват със разлъка

и плащат ù за стриптиз на пилон.

Невинни мои, мои хубавици,

сестри – Надежда, Вяра и Любов,

отлитате далеч оттук със птиците.

Да тръгна с вас, уви, не съм готов...