18 sept 2012, 9:33

17 септември 

  Poesía » Otra
548 0 3
Отдавна Вярата не вярва вече
в безплодни, кухи думи и лъжи.
Оплювана, отчаяна, отречена -
тя кръста си едва-едва държи.
И спря Надеждата да се надява.
Май първа ще умре от глад и студ.
Ще емигрирала във някоя държава,
поне да имала определен статут.
А Любовта се разболя от мъка,
че бъркат я със голия нагон,
и много срещи свършват със разлъка
и плащат ù за стриптиз на пилон. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??