17 септември
Отдавна Вярата не вярва вече
в безплодни, кухи думи и лъжи.
Оплювана, отчаяна, отречена -
тя кръста си едва-едва държи.
И спря Надеждата да се надява.
Май първа ще умре от глад и студ.
Ще емигрирала във някоя държава,
поне да имала определен статут.
А Любовта се разболя от мъка,
че бъркат я със голия нагон,
и много срещи свършват със разлъка
и плащат ù за стриптиз на пилон.
Невинни мои, мои хубавици,
сестри – Надежда, Вяра и Любов,
отлитате далеч оттук със птиците.
Да тръгна с вас, уви, не съм готов...
© Нина Чилиянска All rights reserved.
