Sep 18, 2012, 9:33 AM

17 септември 

  Poetry » Other
5.0 / 4
539 0 3
Отдавна Вярата не вярва вече
в безплодни, кухи думи и лъжи.
Оплювана, отчаяна, отречена -
тя кръста си едва-едва държи.
И спря Надеждата да се надява.
Май първа ще умре от глад и студ.
Ще емигрирала във някоя държава,
поне да имала определен статут.
А Любовта се разболя от мъка,
че бъркат я със голия нагон,
и много срещи свършват със разлъка
и плащат ù за стриптиз на пилон. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Random works