1959- та
Аз помня стария локомотив.
Издигащ облаците пара.
Опушен, мазен, но красив.
Спираше на старата ни гара.
От влака слизаха мъже, жени.
Стиснали в ръце торбички мазни.
И рамене приведени. Какво ли им тежи?
А погледите уморени, празни...
Посрещахме там, нащия баща.
И майка ни със него. Бяха млади.
Рано тръгваха на сутринта.
Изливаха бетон. Строяха сгради.
Хващаха ни нежно за ръце.
Заедно си тръгвахме за в къщи.
Бях палав. Пакостлив. Дете.
Страхувах се, когато татко се намръщи.
А той угрижен, палеше цигара.
Така го правеше и вчера.
Приседнал там, на пейката ни стара.
А майка ми приготвяше вечеря.
Картофи, леща или боб...
А вкусно готвеше, признавам.
Подканваше на масата и Бог.
Подсмихвахме се скрито. Съжалявам!
След туй си лягаха да спят.
Похъркваше баща ми често.
Цигари и циментов прах,
увреждаха гърдите му, зловещо.
Винаги заспивахме след тях.
Говорехме си все. Неща неказани.
Простен ни беше всеки грях.
Белите детски- ненаказани.
Сутрин ставаха във три.
Горещо пиеха кафето, ръжено.
За друго не оставаха пари.
Филийки със яйца. И аромат на пържено.
Изсвирваше локомотивът стар.
И спираше на старата ни гара.
А после пак цимент и тухли, вар...
До вечерта. Строяха нова сграда.
© Ник Желев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Поздравления!
-
Оставям коментар, за да ми е подръка. Страхотен!
-
Хубав текст.
Но, мамицата му - на това мазно наслояване по студената плът на локомотива, по безмислието на полиетилена, по вечно заредените щандове на смислено и преминало в мислено и придадено.
Наскоро погледнах в детски очи и се ужасих...ужасих се
Изворът е безчовешки бистър...Добре ми е
Джак -
-
Поезия - апотеоз..., за смисъла на живота...!!!
"Хващаха ни нежно за ръце.
Заедно си тръгвахме за в къщи.
Бях палав. Пакостлив. Дете.
Страхувах се, когато татко се намръщи." -
Радвам се, че ти е допаднала, Кати!
Благодаря!' -
Хубава творба!Поздравления, Ник!
-
Благодаря!
-
Тогава родителите ни строяха! С ръцете си! И платиха със здравето си!
Сега управляващите рушат с ал4ността и безхаберието си!!
Хубав стих!! Поздравления! -
Благодаря, Ивон!
-
Истинско и трогателно!
-
Благодаря на всички, посетили ме!
Всички имате право. Но аз обичам детството си! -
Живееха родителите ни - честно и простичко, с илюзията, че строят здрава сграда...
-
Тогава родителите ни са наливали основите на социализма и ние трябваше, да го довършим, но май той ни довърши!
-
Да, имахме безгрижно детство, били сме щастливи в безгрижието си, но дали родителите са ни били щастливи??? Мисля си, че вегетацията се задълбочава от година на година и не знам, защо ме натъжи стихотворението! Почуствах ги, че битието ги е задушавало, а може и да се бъркам! Това е хубаво, че едно нещо го усещаме по много начини! Съжалявам ако съм те обидила по някакъв начин! Просто харесах, но се натъжих и аз не знам, защо???
-
Благодаря, Мисана'
-
Тези стари парни локомотиви таяха романтика, която, уви, вече няма да се върне. Поздрав, Ник!
-
Тогава не мислех, че е сиво. Нито тяхното, нито нашето. Мисля, че имах безгрижно детство...
-
Тъжно ми стана! Нарисувал си с думи сивото битие на болшинството от хората и в битието, забравяме за какво изобщо сме на тази земя!!!
-
Благодаря, Таня!
-
Невероятна изповед с носталгичен привкус.
Удоволствие бе да прочета, Ник.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
липсваше ми, човече!
Благодаря и на Христов и Хаджиев!