21 июн. 2018 г., 23:15

1994

667 1 0

1994

 

На двайсет и една,
някъде през май,
"Black Hole Sun"
за пръв път чух.
Септември
влюбих се във Вера,
която мисля, че нарочно във басейна падна
и почна да се дави.
Спасих я.
Не беше трудно.
Но аз започнах да потъвам
и вместо нея, болката прегърнах.
Тогава, съвсем навреме,
си купих целия албум.
"Superunknown"!
Шестнайсет песни,
в градината от звуци,
шестнайсет стаи
за мойта интровертност.
Прописах стихове,
а после ги унищожих,
но три от тях и днес си спомням!
И пак във същата година
измислих песен за дъжда,
която все не мога
                                  да завърша.

 

© Иван Бърдаров 2018. Всички права запазени.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Бърдаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...