21.06.2018 г., 23:15

1994

665 1 0

1994

 

На двайсет и една,
някъде през май,
"Black Hole Sun"
за пръв път чух.
Септември
влюбих се във Вера,
която мисля, че нарочно във басейна падна
и почна да се дави.
Спасих я.
Не беше трудно.
Но аз започнах да потъвам
и вместо нея, болката прегърнах.
Тогава, съвсем навреме,
си купих целия албум.
"Superunknown"!
Шестнайсет песни,
в градината от звуци,
шестнайсет стаи
за мойта интровертност.
Прописах стихове,
а после ги унищожих,
но три от тях и днес си спомням!
И пак във същата година
измислих песен за дъжда,
която все не мога
                                  да завърша.

 

© Иван Бърдаров 2018. Всички права запазени.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Бърдаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...