* * *
Сега, когато краят е близко, не, не изпитвам страх,
спокоен приемам участта, която ме очаква, подчинявам се.
Колко е студено, а мракът се спуска, обгръща дори и душата.
Толкова съм изморен, най-накрая ще намеря изцеление.
Ти все още ме гледаш с този влюбен поглед.
За теб съм все още момчето, което те обичаше.
За мен ти си човекът, който жертва всичко за мен,
човекът, който ме обичаше и бе до мен до края ми.
Спомням си дните, в които бяхме влюбени,
спомням си дните, в които те обичах.
Но това са спомени, които още повече ме натъжават,
знаеш, че вече не съм човекът, който обичаше.
Спомням си дните, в които си говорихме с часове.
Спомням си дните, които прекарвахме безгрижно.
Сега дори една дума ни отегчава, докъде стигнахме?
Сега всеки е затворен и таи всичко в себе си.
Сега, когато си отивам, ти си до мен,
отново си влюбена в мене, обичаш ме,
колко съм изморен, нямам сили вече,
само мога да те погледам преди края...
Ще те погледам, мило мое момиче,
ще те погледам и ще заспя,
ще отнеса спомена за теб заедно с мене.
Ще те запомня все така влюбена в мене.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Benifios Все права защищены
