11 февр. 2009 г., 18:43

* * *

833 0 1

Сърцето умира ден след ден,

погледът  в очите е вече студен!

Душата моя реве и крещи,

болката в мене зове и боли!

Мъка погубва ме бавно, жестоко,

любовта стои като утайка дълбоко! 

Мислиш ли ти за всичко това, едва ли,

защо ли да вярваш във любовта?                                                                          

Бленувам за нежност и топлина,

 но всичко около теб е крепост от студенина!

Извор от кървави сълзи в моя живот вечно ще тече,

ако знаеш само колко ме боли  и как ми се реве!

Аз без теб вече ще живея,

и от мъка, знай, ще полудея!

Всичко това са думи и слова,

извиращи от дълбините на моята душа!

Заплете ме в лъжовна драма

и караш жена да страда за двама!!!!

                                                    Анелия Русева

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© АНЕЛИЯ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....