Сърцето умира ден след ден,
погледът в очите е вече студен!
Душата моя реве и крещи,
болката в мене зове и боли!
Мъка погубва ме бавно, жестоко,
любовта стои като утайка дълбоко!
Мислиш ли ти за всичко това, едва ли,
защо ли да вярваш във любовта?
Бленувам за нежност и топлина,
но всичко около теб е крепост от студенина!
Извор от кървави сълзи в моя живот вечно ще тече,
ако знаеш само колко ме боли и как ми се реве! ...