* * *

Сърцето умира ден след ден,

погледът  в очите е вече студен!

Душата моя реве и крещи,

болката в мене зове и боли!

Мъка погубва ме бавно, жестоко,

любовта стои като утайка дълбоко! 

Мислиш ли ти за всичко това, едва ли,

защо ли да вярваш във любовта?                                                                          

Бленувам за нежност и топлина,

 но всичко около теб е крепост от студенина!

Извор от кървави сълзи в моя живот вечно ще тече,

ако знаеш само колко ме боли  и как ми се реве!

Аз без теб вече ще живея,

и от мъка, знай, ще полудея!

Всичко това са думи и слова,

извиращи от дълбините на моята душа!

Заплете ме в лъжовна драма

и караш жена да страда за двама!!!!

                                                    Анелия Русева