* * *
Душата ми плаче и стене,
сърцето плаче и вик на болка
раздира тъмната пелена
на тоз пуст свят,
тъй чужд на моята душа.
О, душо моя - ти стенеш,
плачеш с кървави сълзи,
знам, душо моя,
че велики хора - сами са били.
Но те живяха в минало прекрасно,
а сега...
Душата ми плаче с кървави сълзи,
докога, о, свят неземен,
ти приятел мой верен?
1994г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сириус Надежда Все права защищены
