* * *
Душата ми плаче и стене,
сърцето плаче и вик на болка
раздира тъмната пелена
на тоз пуст свят,
тъй чужд на моята душа.
О, душо моя - ти стенеш,
плачеш с кървави сълзи,
знам, душо моя,
че велики хора - сами са били.
Но те живяха в минало прекрасно,
а сега...
Душата ми плаче с кървави сълзи,
докога, о, свят неземен,
ти приятел мой верен?
1994г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сириус Надежда Всички права запазени
