Karaman (Сириус Надежда)
135 2168
26.06.2009 г., 12:44 ч.

* * * 

  Поезия » Философска
437 0 6

Душата ми плаче и стене,

сърцето плаче и вик на болка

раздира тъмната пелена

на тоз пуст свят,

тъй чужд на моята душа.

О, душо моя - ти стенеш,

плачеш с кървави сълзи,

знам, душо моя,

че велики хора - сами са били.

Но те живяха в минало прекрасно,

а сега...

Душата ми плаче с кървави сълзи,

докога, о, свят неземен,

ти приятел мой верен?

 

1994г.

© Сириус Надежда Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??