26 jun 2009, 12:44

* * * 

  Poesía » Filosófica
483 0 6

Душата ми плаче и стене,

сърцето плаче и вик на болка

раздира тъмната пелена

на тоз пуст свят,

тъй чужд на моята душа.

О, душо моя - ти стенеш,

плачеш с кървави сълзи,

знам, душо моя,

че велики хора - сами са били.

Но те живяха в минало прекрасно,

а сега...

Душата ми плаче с кървави сълзи,

докога, о, свят неземен,

ти приятел мой верен?

 

1994г.

© Сириус Надежда Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??