Karaman (Сириус Надежда)
135 2168
Jun 26, 2009, 12:44 PM

* * * 

  Poetry » Phylosophy
482 0 6

Душата ми плаче и стене,

сърцето плаче и вик на болка

раздира тъмната пелена

на тоз пуст свят,

тъй чужд на моята душа.

О, душо моя - ти стенеш,

плачеш с кървави сълзи,

знам, душо моя,

че велики хора - сами са били.

Но те живяха в минало прекрасно,

а сега...

Душата ми плаче с кървави сълзи,

докога, о, свят неземен,

ти приятел мой верен?

 

1994г.

© Сириус Надежда All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??