* * *

Jun 26, 2009, 12:44 PM

Poetry » Phylosophy

506 0 6

Душата ми плаче и стене,
сърцето плаче и вик на болка
раздира тъмната пелена
на тоз пуст свят,
тъй чужд на моята душа.
О, душо моя - ти стенеш,
плачеш с кървави сълзи,
знам, душо моя,
че велики хора - сами са били.
Но те живяха в минало прекрасно,
а сега...
Душата ми плаче с кървави сълзи, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works