Jun 26, 2009, 12:44 PM

* * * 

  Poetry » Phylosophy
498 0 6
Душата ми плаче и стене,
сърцето плаче и вик на болка
раздира тъмната пелена
на тоз пуст свят,
тъй чужд на моята душа.
О, душо моя - ти стенеш,
плачеш с кървави сълзи,
знам, душо моя,
че велики хора - сами са били.
Но те живяха в минало прекрасно,
а сега...
Душата ми плаче с кървави сълзи, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сириус Надежда All rights reserved.

Random works
: ??:??