13 сент. 2008 г., 13:18

* * *

778 0 0


###


Животът.
Какво, значи това?
Че ще живеем вечно.
Всеки умира, рано или късно.
Аз живях

със своето разбито сърце,
което никога не показах,
на никого, защото нямаше
да разбере това,

което чувствах в себе си.
Скоро щях да се скрия
зад ъгъла, но макар
и да бе провален животът ми,
моята усмивка стоеше...
И аз съумях да я запазя,
докато не свърши моята болка

и аз се издигнах като
свободна птица...
Там горе, където
всички бяха свободни...

 

В памет на един велик човек...
Написах този стих в твоя чест,
Почивай в мир...
Няма да те забравя...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златина Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...