13 сент. 2008 г., 13:18

* * *

777 0 0


###


Животът.
Какво, значи това?
Че ще живеем вечно.
Всеки умира, рано или късно.
Аз живях

със своето разбито сърце,
което никога не показах,
на никого, защото нямаше
да разбере това,

което чувствах в себе си.
Скоро щях да се скрия
зад ъгъла, но макар
и да бе провален животът ми,
моята усмивка стоеше...
И аз съумях да я запазя,
докато не свърши моята болка

и аз се издигнах като
свободна птица...
Там горе, където
всички бяха свободни...

 

В памет на един велик човек...
Написах този стих в твоя чест,
Почивай в мир...
Няма да те забравя...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златина Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...