Sep 13, 2008, 1:18 PM

* * *

  Poetry » Love
767 0 0


###


Животът.
Какво, значи това?
Че ще живеем вечно.
Всеки умира, рано или късно.
Аз живях

със своето разбито сърце,
което никога не показах,
на никого, защото нямаше
да разбере това,

което чувствах в себе си.
Скоро щях да се скрия
зад ъгъла, но макар
и да бе провален животът ми,
моята усмивка стоеше...
И аз съумях да я запазя,
докато не свърши моята болка

и аз се издигнах като
свободна птица...
Там горе, където
всички бяха свободни...

 

В памет на един велик човек...
Написах този стих в твоя чест,
Почивай в мир...
Няма да те забравя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златина Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...