Sep 13, 2008, 1:18 PM

* * * 

  Poetry » Love
588 0 0


###


Животът.
Какво, значи това?
Че ще живеем вечно.
Всеки умира, рано или късно.
Аз живях

със своето разбито сърце,
което никога не показах,
на никого, защото нямаше
да разбере това,

което чувствах в себе си.
Скоро щях да се скрия
зад ъгъла, но макар
и да бе провален животът ми,
моята усмивка стоеше...
И аз съумях да я запазя,
докато не свърши моята болка

и аз се издигнах като
свободна птица...
Там горе, където
всички бяха свободни...

 

В памет на един велик човек...
Написах този стих в твоя чест,
Почивай в мир...
Няма да те забравя...

© Златина Атанасова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??