23 февр. 2019 г., 16:17

***

797 3 10

Тъмно е...Само в тихата стая е светло...

Затова не поглеждам навън!Дали тази вечер,

греят звездите - не зная?Дали има луна...?

Вчера бързо се беше скрила зад хълма!

Но се радвам, че улових мига и я видях

една такава усмихната, бяла...

Със звездите си тихо шептеше

за един свят изпълнен с любов

и зазиждаше надежда в сърцата

за утрото на бъдния ден...!

Тъмно е ...Само в тихата стая е светло!

Ще погледна навън...Дали греят звездите?

Дали има луна...?Или се е скрила отдавна

зад хълма и с вятъра нежен ще докосна

мечтите и може би ще разгадая

звездния код на всемира...

 

18.08.2018г

Катя

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Антоан, благодаря ти за хубавия коментар!
  • Мария, благодаря ти от сърце за хубавите думи и коментар!
  • Хубав стих мила, Катя!" Тъмно е ...Само в тихата стая е светло!" Замисля ме и носи усещане за надежда! Поздравявам те най- сърдечно, Кате! Благословено да е перото ти!
  • Благодаря ти от сърце мила, Маргарита!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....