23.02.2019 г., 16:17

***

787 3 10

Тъмно е...Само в тихата стая е светло...

Затова не поглеждам навън!Дали тази вечер,

греят звездите - не зная?Дали има луна...?

Вчера бързо се беше скрила зад хълма!

Но се радвам, че улових мига и я видях

една такава усмихната, бяла...

Със звездите си тихо шептеше

за един свят изпълнен с любов

и зазиждаше надежда в сърцата

за утрото на бъдния ден...!

Тъмно е ...Само в тихата стая е светло!

Ще погледна навън...Дали греят звездите?

Дали има луна...?Или се е скрила отдавна

зад хълма и с вятъра нежен ще докосна

мечтите и може би ще разгадая

звездния код на всемира...

 

18.08.2018г

Катя

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Антоан, благодаря ти за хубавия коментар!
  • Мария, благодаря ти от сърце за хубавите думи и коментар!
  • Хубав стих мила, Катя!" Тъмно е ...Само в тихата стая е светло!" Замисля ме и носи усещане за надежда! Поздравявам те най- сърдечно, Кате! Благословено да е перото ти!
  • Благодаря ти от сърце мила, Маргарита!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...