23.02.2019 г., 16:17

***

798 3 10

Тъмно е...Само в тихата стая е светло...

Затова не поглеждам навън!Дали тази вечер,

греят звездите - не зная?Дали има луна...?

Вчера бързо се беше скрила зад хълма!

Но се радвам, че улових мига и я видях

една такава усмихната, бяла...

Със звездите си тихо шептеше

за един свят изпълнен с любов

и зазиждаше надежда в сърцата

за утрото на бъдния ден...!

Тъмно е ...Само в тихата стая е светло!

Ще погледна навън...Дали греят звездите?

Дали има луна...?Или се е скрила отдавна

зад хълма и с вятъра нежен ще докосна

мечтите и може би ще разгадая

звездния код на всемира...

 

18.08.2018г

Катя

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Антоан, благодаря ти за хубавия коментар!
  • Мария, благодаря ти от сърце за хубавите думи и коментар!
  • Хубав стих мила, Катя!" Тъмно е ...Само в тихата стая е светло!" Замисля ме и носи усещане за надежда! Поздравявам те най- сърдечно, Кате! Благословено да е перото ти!
  • Благодаря ти от сърце мила, Маргарита!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...