23.02.2019 г., 16:17

***

788 3 10

Тъмно е...Само в тихата стая е светло...

Затова не поглеждам навън!Дали тази вечер,

греят звездите - не зная?Дали има луна...?

Вчера бързо се беше скрила зад хълма!

Но се радвам, че улових мига и я видях

една такава усмихната, бяла...

Със звездите си тихо шептеше

за един свят изпълнен с любов

и зазиждаше надежда в сърцата

за утрото на бъдния ден...!

Тъмно е ...Само в тихата стая е светло!

Ще погледна навън...Дали греят звездите?

Дали има луна...?Или се е скрила отдавна

зад хълма и с вятъра нежен ще докосна

мечтите и може би ще разгадая

звездния код на всемира...

 

18.08.2018г

Катя

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Антоан, благодаря ти за хубавия коментар!
  • Мария, благодаря ти от сърце за хубавите думи и коментар!
  • Хубав стих мила, Катя!" Тъмно е ...Само в тихата стая е светло!" Замисля ме и носи усещане за надежда! Поздравявам те най- сърдечно, Кате! Благословено да е перото ти!
  • Благодаря ти от сърце мила, Маргарита!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...