11 февр. 2009 г., 18:06

2 = 1

963 0 24
**
Две хапки хляб,

и малко сол от снощната вечеря.
Вода две глътки,
зрънце топлота.
Два метра само горски мъх -
да си стъкмим постеля.
Две шепи време -
да съм ти жена.

**
На босо две души,
и голото доверие.
Две думи -
за да си ги разменим.
Очи, в които да се губя,
за да се намеря.
И още път.
(Дано да е един!)

http://www.youtube.com/watch?v=tPVma6OApEg




Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радост Даскалова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Please, forgive me,
    can't stop reading you...
    Както си требе е станало, Рег.
  • Простете, че коригирах текста си - не беше добре в стария вид...
    Простете, че прибързах с поместването!
    Ще се постаря занапред това да не се случва.
  • Дълбаеш в сърцето ми с длетото на думите!!!
    Рег*!
  • много е хубаво ! поздрави
  • Какво му трябва на човек, за да бъде щастлив? Дали скъпи дрехи, изискана храна, богата къща и последен модел кола? А може би всичко това, взето заедно? Какво ни прави спокойни, как намираме мир в душите си - като открием общ път за двама и го споделяме докрай! Невероятно силен стих! Аплодисменти!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...