22 окт. 2023 г., 13:03

2019

584 0 0

Рискът е приел формата на твойто тяло,
на него мога ли да устоя?
Къде се крие разковничето на моя кръстопът?

 

Умът ми сякаш пробождан е от най-острите игли,
мислите за теб пронизват ме жестоко,
но харесвам болката при мисълта, че ти си там.

 

Искам да се слея с теб в едно,
да потъна във вечността на този момент,
да затворя вратата на външния отровен свят.

 

Не те желая вечно, искам те веднъж,
искам страстта за ритъма на песента,
за да мога да чувствам музиката и без теб.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Iliyana Nikolova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...