Oct 22, 2023, 1:03 PM

2019

  Poetry » Love
572 0 0

Рискът е приел формата на твойто тяло,
на него мога ли да устоя?
Къде се крие разковничето на моя кръстопът?

 

Умът ми сякаш пробождан е от най-острите игли,
мислите за теб пронизват ме жестоко,
но харесвам болката при мисълта, че ти си там.

 

Искам да се слея с теб в едно,
да потъна във вечността на този момент,
да затворя вратата на външния отровен свят.

 

Не те желая вечно, искам те веднъж,
искам страстта за ритъма на песента,
за да мога да чувствам музиката и без теб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Iliyana Nikolova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...