Рискът е приел формата на твойто тяло,
на него мога ли да устоя?
Къде се крие разковничето на моя кръстопът?
Умът ми сякаш пробождан е от най-острите игли,
мислите за теб пронизват ме жестоко,
но харесвам болката при мисълта, че ти си там.
Искам да се слея с теб в едно,
да потъна във вечността на този момент,
да затворя вратата на външния отровен свят.
Не те желая вечно, искам те веднъж,
искам страстта за ритъма на песента,
за да мога да чувствам музиката и без теб.
© Iliyana Nikolova All rights reserved.