13 мая 2010 г., 20:50

* * *

884 0 15

Съдбата – гола.

Животът – наметало.

Смъртта го сваля...

     ...

Мигът изпива

минало и бъдеще

на едри глътки.

     ...

Пак си играят

на прескочикобила

тъга и радост.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселка Стойнева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на всички...
  • Второто най-много ми хареса! Поздрав, Веси!
  • Благодаря, Вес!
    Аз пък обичам Изтока, а по твоите форми припадам... Поздрав!
  • Научих се да ги разбирам! Което си е в моя полза, защото чувството е Удоволствие! Поздрав сърдечен, Веси!
  • О-ооо, чудесни са...

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...