13 мая 2010 г., 20:50

* * *

883 0 15

Съдбата – гола.

Животът – наметало.

Смъртта го сваля...

     ...

Мигът изпива

минало и бъдеще

на едри глътки.

     ...

Пак си играят

на прескочикобила

тъга и радост.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселка Стойнева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на всички...
  • Второто най-много ми хареса! Поздрав, Веси!
  • Благодаря, Вес!
    Аз пък обичам Изтока, а по твоите форми припадам... Поздрав!
  • Научих се да ги разбирам! Което си е в моя полза, защото чувството е Удоволствие! Поздрав сърдечен, Веси!
  • О-ооо, чудесни са...

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...