13 мая 2010 г., 20:50

* * *

877 0 15

Съдбата – гола.

Животът – наметало.

Смъртта го сваля...

     ...

Мигът изпива

минало и бъдеще

на едри глътки.

     ...

Пак си играят

на прескочикобила

тъга и радост.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселка Стойнева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на всички...
  • Второто най-много ми хареса! Поздрав, Веси!
  • Благодаря, Вес!
    Аз пък обичам Изтока, а по твоите форми припадам... Поздрав!
  • Научих се да ги разбирам! Което си е в моя полза, защото чувството е Удоволствие! Поздрав сърдечен, Веси!
  • О-ооо, чудесни са...

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...