* * *
Съдбата – гола.
Животът – наметало.
Смъртта го сваля...
...
Мигът изпива
минало и бъдеще
на едри глътки.
...
Пак си играят
на прескочикобила
тъга и радост.
© Веселка Стойнева All rights reserved.
Съдбата – гола.
Животът – наметало.
Смъртта го сваля...
...
Мигът изпива
минало и бъдеще
на едри глътки.
...
Пак си играят
на прескочикобила
тъга и радост.
© Веселка Стойнева All rights reserved.
Което си е в моя полза, защото чувството е Удоволствие! Поздрав сърдечен, Веси!Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...