* * *
Съдбата – гола.
Животът – наметало.
Смъртта го сваля...
...
Мигът изпива
минало и бъдеще
на едри глътки.
...
Пак си играят
на прескочикобила
тъга и радост.
© Веселка Стойнева All rights reserved.
Съдбата – гола.
Животът – наметало.
Смъртта го сваля...
...
Мигът изпива
минало и бъдеще
на едри глътки.
...
Пак си играят
на прескочикобила
тъга и радост.
© Веселка Стойнева All rights reserved.
Което си е в моя полза, защото чувството е Удоволствие! Поздрав сърдечен, Веси!paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...