* * *
Съдбата – гола.
Животът – наметало.
Смъртта го сваля...
...
Мигът изпива
минало и бъдеще
на едри глътки.
...
Пак си играят
на прескочикобила
тъга и радост.
© Веселка Стойнева All rights reserved.
May 13, 2010, 8:50 PM
Comments
Comments
-
-
-
-
Научих се да ги разбирам!
Което си е в моя полза, защото чувството е Удоволствие! Поздрав сърдечен, Веси! -
Editor's choice
Стаи за... отдих 🇧🇬
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Разпродажба на спомени 🇧🇬
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Душа 🇧🇬
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Ти 🇧🇬
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Кръчма за самотници 🇧🇬
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Жените на България 🇧🇬
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
