8 мар. 2014 г., 22:28

21 грама човек

880 0 2

Среднощен разговор

Нищо не знам за душата, какво е?
 Аз ли, духът ми, съзнание мое?

Тя е или лошата, или добрата -
Елементарна теория за душата.
Може пък бяло и черно в нея да няма,
а нюанси различни на цветната гама?

Но аз не познавам душата и не умея
разговор честен да водя със нея.
 Как, душа, да говоря със тебе, кажи?
 Не отговаряш.  Явно не знаеш. Мълчиш.

Откъде сме дошли с теб, душа, накъде
общият път ще ни отведе?
Откога ли те нося, душа, кой ли знае.
Нашата тайна голяма това е.

Не те познавам, душа. А уж си моя.
Нищо не знам за природата твоя.

Колко си дребна и страхлива, душа.
Чак ми иде понякога да те разруша.
Аз друга те мислех, по-красива, душа.
А съм се лъгала в теб досега.

Я ми кажи, ти, душа, какво да те правя?
Такава, като сега ли да те оставя?
Как да обърна хода ни с тебе, душа?
 По-добра да си нима можеш? Нима?

За днес стига, душа, пак ти връщам покоя.
 Ти си моя завинаги. И аз - завинаги твоя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стихоплетка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...