Mar 8, 2014, 10:28 PM

21 грама човек

877 0 2

Среднощен разговор

Нищо не знам за душата, какво е?
 Аз ли, духът ми, съзнание мое?

Тя е или лошата, или добрата -
Елементарна теория за душата.
Може пък бяло и черно в нея да няма,
а нюанси различни на цветната гама?

Но аз не познавам душата и не умея
разговор честен да водя със нея.
 Как, душа, да говоря със тебе, кажи?
 Не отговаряш.  Явно не знаеш. Мълчиш.

Откъде сме дошли с теб, душа, накъде
общият път ще ни отведе?
Откога ли те нося, душа, кой ли знае.
Нашата тайна голяма това е.

Не те познавам, душа. А уж си моя.
Нищо не знам за природата твоя.

Колко си дребна и страхлива, душа.
Чак ми иде понякога да те разруша.
Аз друга те мислех, по-красива, душа.
А съм се лъгала в теб досега.

Я ми кажи, ти, душа, какво да те правя?
Такава, като сега ли да те оставя?
Как да обърна хода ни с тебе, душа?
 По-добра да си нима можеш? Нима?

За днес стига, душа, пак ти връщам покоя.
 Ти си моя завинаги. И аз - завинаги твоя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стихоплетка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...