8.03.2014 г., 22:28

21 грама човек

878 0 2

Среднощен разговор

Нищо не знам за душата, какво е?
 Аз ли, духът ми, съзнание мое?

Тя е или лошата, или добрата -
Елементарна теория за душата.
Може пък бяло и черно в нея да няма,
а нюанси различни на цветната гама?

Но аз не познавам душата и не умея
разговор честен да водя със нея.
 Как, душа, да говоря със тебе, кажи?
 Не отговаряш.  Явно не знаеш. Мълчиш.

Откъде сме дошли с теб, душа, накъде
общият път ще ни отведе?
Откога ли те нося, душа, кой ли знае.
Нашата тайна голяма това е.

Не те познавам, душа. А уж си моя.
Нищо не знам за природата твоя.

Колко си дребна и страхлива, душа.
Чак ми иде понякога да те разруша.
Аз друга те мислех, по-красива, душа.
А съм се лъгала в теб досега.

Я ми кажи, ти, душа, какво да те правя?
Такава, като сега ли да те оставя?
Как да обърна хода ни с тебе, душа?
 По-добра да си нима можеш? Нима?

За днес стига, душа, пак ти връщам покоя.
 Ти си моя завинаги. И аз - завинаги твоя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стихоплетка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...