Среднощен разговор

Нищо не знам за душата, какво е?
 Аз ли, духът ми, съзнание мое?

Тя е или лошата, или добрата -
Елементарна теория за душата.
Може пък бяло и черно в нея да няма,
а нюанси различни на цветната гама?

Но аз не познавам душата и не умея
разговор честен да водя със нея.
 Как, душа, да говоря със тебе, кажи?
 Не отговаряш.  Явно не знаеш. Мълчиш.

Откъде сме дошли с теб, душа, накъде
общият път ще ни отведе?
Откога ли те нося, душа, кой ли знае.
Нашата тайна голяма това е.

Не те познавам, душа. А уж си моя.
Нищо не знам за природата твоя.

Колко си дребна и страхлива, душа.
Чак ми иде понякога да те разруша.
Аз друга те мислех, по-красива, душа.
А съм се лъгала в теб досега.

Я ми кажи, ти, душа, какво да те правя?
Такава, като сега ли да те оставя?
Как да обърна хода ни с тебе, душа?
 По-добра да си нима можеш? Нима?

За днес стига, душа, пак ти връщам покоя.
 Ти си моя завинаги. И аз - завинаги твоя.