8.03.2014 г., 22:28

21 грама човек

882 0 2

Среднощен разговор

Нищо не знам за душата, какво е?
 Аз ли, духът ми, съзнание мое?

Тя е или лошата, или добрата -
Елементарна теория за душата.
Може пък бяло и черно в нея да няма,
а нюанси различни на цветната гама?

Но аз не познавам душата и не умея
разговор честен да водя със нея.
 Как, душа, да говоря със тебе, кажи?
 Не отговаряш.  Явно не знаеш. Мълчиш.

Откъде сме дошли с теб, душа, накъде
общият път ще ни отведе?
Откога ли те нося, душа, кой ли знае.
Нашата тайна голяма това е.

Не те познавам, душа. А уж си моя.
Нищо не знам за природата твоя.

Колко си дребна и страхлива, душа.
Чак ми иде понякога да те разруша.
Аз друга те мислех, по-красива, душа.
А съм се лъгала в теб досега.

Я ми кажи, ти, душа, какво да те правя?
Такава, като сега ли да те оставя?
Как да обърна хода ни с тебе, душа?
 По-добра да си нима можеш? Нима?

За днес стига, душа, пак ти връщам покоя.
 Ти си моя завинаги. И аз - завинаги твоя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стихоплетка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...