Няма време за уроци, светът пълен е с пороци,
всички плащаме цена, за лъжите на пророци.
Пропагандата, налице е – борба със думи,
думи всякакви, но лишени от сърце.
Късно е за уроци, светът е в пламъци,
няма време за нови правила,
светът тъне в непрогледна мъгла.
Гинат мъже, жени, деца,
никъде не остана красота.
Домът на хората е разрушен,
душевният свят - опустошен.
Религията се сдоби с долари милиони,
спечелени кърваво, с кръвта на милиони.
Как да живея в свят разюздан,
без надежда, свят необуздан.
Всеки озлобил се, озверил се,
на мястото на човека, наместил се звяра.
Кой убит, кой самообул се,
как човек да живее и има вяра?
Щастлив е оня, намерил път,
намерил място, тих кът,
в който макар за кратко,
да живее още един ден, макар и плахо.
© Мартин Иванов Все права защищены