26 nov 2015, 22:50

21-ви век

  Poesía » Otra
773 0 0

Няма време за уроци, светът пълен е с пороци,

всички плащаме цена, за лъжите на пророци.

Пропагандата,  налице е – борба със думи,

думи всякакви, но лишени от сърце.

 

 

Късно е за уроци, светът е в пламъци,

няма време за нови правила,

светът тъне в непрогледна мъгла.

 

 

Гинат мъже, жени, деца,

никъде не остана красота.

Домът на хората е разрушен,

душевният свят - опустошен.

 

 

Религията се сдоби с долари милиони,

спечелени кърваво, с кръвта на милиони.

Как да живея в свят разюздан,

без надежда, свят необуздан.

 

 

Всеки озлобил се, озверил се,

на мястото на човека, наместил се звяра.

Кой убит, кой самообул се,

как човек да живее и има вяра?

 

 

Щастлив е оня, намерил път,

намерил място, тих кът,

в който макар за кратко,

да живее още един ден, макар и плахо.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартин Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...