Nov 26, 2015, 10:50 PM

21-ви век

  Poetry » Other
774 0 0

Няма време за уроци, светът пълен е с пороци,

всички плащаме цена, за лъжите на пророци.

Пропагандата,  налице е – борба със думи,

думи всякакви, но лишени от сърце.

 

 

Късно е за уроци, светът е в пламъци,

няма време за нови правила,

светът тъне в непрогледна мъгла.

 

 

Гинат мъже, жени, деца,

никъде не остана красота.

Домът на хората е разрушен,

душевният свят - опустошен.

 

 

Религията се сдоби с долари милиони,

спечелени кърваво, с кръвта на милиони.

Как да живея в свят разюздан,

без надежда, свят необуздан.

 

 

Всеки озлобил се, озверил се,

на мястото на човека, наместил се звяра.

Кой убит, кой самообул се,

как човек да живее и има вяра?

 

 

Щастлив е оня, намерил път,

намерил място, тих кът,

в който макар за кратко,

да живее още един ден, макар и плахо.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартин Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...