26.11.2015 г., 22:50 ч.

21-ви век 

  Поезия » Друга
461 0 0

Няма време за уроци, светът пълен е с пороци,

всички плащаме цена, за лъжите на пророци.

Пропагандата,  налице е – борба със думи,

думи всякакви, но лишени от сърце.

 

 

Късно е за уроци, светът е в пламъци,

няма време за нови правила,

светът тъне в непрогледна мъгла.

 

 

Гинат мъже, жени, деца,

никъде не остана красота.

Домът на хората е разрушен,

душевният свят - опустошен.

 

 

Религията се сдоби с долари милиони,

спечелени кърваво, с кръвта на милиони.

Как да живея в свят разюздан,

без надежда, свят необуздан.

 

 

Всеки озлобил се, озверил се,

на мястото на човека, наместил се звяра.

Кой убит, кой самообул се,

как човек да живее и има вяра?

 

 

Щастлив е оня, намерил път,

намерил място, тих кът,

в който макар за кратко,

да живее още един ден, макар и плахо.

 

© Мартин Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??