26.11.2015 г., 22:50

21-ви век

769 0 0

Няма време за уроци, светът пълен е с пороци,

всички плащаме цена, за лъжите на пророци.

Пропагандата,  налице е – борба със думи,

думи всякакви, но лишени от сърце.

 

 

Късно е за уроци, светът е в пламъци,

няма време за нови правила,

светът тъне в непрогледна мъгла.

 

 

Гинат мъже, жени, деца,

никъде не остана красота.

Домът на хората е разрушен,

душевният свят - опустошен.

 

 

Религията се сдоби с долари милиони,

спечелени кърваво, с кръвта на милиони.

Как да живея в свят разюздан,

без надежда, свят необуздан.

 

 

Всеки озлобил се, озверил се,

на мястото на човека, наместил се звяра.

Кой убит, кой самообул се,

как човек да живее и има вяра?

 

 

Щастлив е оня, намерил път,

намерил място, тих кът,

в който макар за кратко,

да живее още един ден, макар и плахо.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартин Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...