22 февр. 2013 г., 21:51

* * * 22.02.2013

2.3K 1 13

красиво момиче
своенравно и диво
чувствени устни
грива от черна коса
очи сини 
танцува в нежни слова...
потърсих те
...
чувство познато
миг свобода
фиаско
срути се света...
кое е това тяло?
скалите обагри кръвта
коса побеляла...
светлина,
рай?
живот...
поднася чудеса

...

тази тишина
оглуши ме...
задържам дъха си
тихо до теб
моя жена
разкъсан
от противоречия
бури, бездънни небеса
стоя безмълвен...
прости ми...!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктор Добрин Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...